Практики в изграждането на светлинен дизайн

 Сценични изкуства

Radiohead

ПРАКТИКИ В ИЗГРАЖДАНЕТО НА СВЕТЛИНЕН ДИЗАЙН

НА СЪВРЕМЕННИ КОНЦЕРТИ И АДАПТАЦИЯТА ИМ ЗА ТЕЛЕВИЗИОНЕН ЕКРАН

Първа част

ВАСИЛЕНА  ГОРАНОВА

Резюме: Статията разглежда светлинни схеми на съвременни концерти на изявени изпълнители акцент са българските концерти и адаптацията им за телевизионния екран.

Ключови думи: осветление, светлина, светлинен дизайн, дизайн, концерти, видеозаснемане.

 Обект на изследване: Светлинният дизайн на съвременни концерти и адаптирането на светлината за телевизионния екран.

 Цел: Изясняване функциите на светлинния дизайн, начините на осветяване на концерт, как се адаптира осветлението за телевизионен екран и какво може да бъде приложено?

Създаването на светлинен дизайн за концерти, опера, театър както и други сценични изкуства е специфична област на дизайна. А когато трябва даден пърформанс да бъде заснет на видео носител творческата задача се усложнява.

“Светлината притежава една почти магическа подвижност. Тя разполага с всички степени на яркост, с всички възможности на багрите и на движението. Тя може да създава светлосенки, подобно на музиката да разпръсква в пространството съзвучието на своите трептения. Благодарение на нея ние разполагаме с цялата експресивна мощ на пространството, поставено в услуга на актьора”¹.

Създаването на светлинна магия е работа на светлинния дизайнер. Когато се обсъжда тази специалност следва да се изяснят областите, в които работи той, начините, подходите и търсенето.

Професията на светлинния дизайнер е сравнително млада и изключително творческа. Използва един от най-силно въздействащите елементи на една художествена композиция – светлината. Тя е изразно средство, което не се усеща осъзнато от хората, но изключително мощно въздейства върху емоциите им. Сблъсъкът със светлината и нейната сила е навсякъде – сред природата, у дома, в магазина или в театъра.

За по-голяма точност в описанието на тази професия трябва да се изясни, че светлинният дизайнер работи основно в две области:

• осветление, свързано с интериорния и екстериорния дизайн на сгради и ландшафт;
• осветление за сцена –театър, опера, концерти и други сценични изкуства.

Ако светлинният дизайнер на архитектурни пространства се стреми основно към две неща – светлината да бъде функционална и привлекателна като от изключителна важност е да се съобрази и с влиянието й върху здравето на човек², то при осветлението за сцена се изгражда фабула. В зависимост от действието и режисьорската концепция по време на спектакъла, светлината претърпява своята метаморфоза.

Когато става въпрос за сценичен светлинен дизайн, трябва да се изясни, че работата на този дизайнер е свързана с тази на другите, които работят върху същата режисьорска идея, но в своята област. Взети заедно трябва да изградят цялостна завършена, въздействаща визуална картина.

Светлинният дизайн на концерт е специфична област от сценичния светлинен дизайн, който е характерен с няколко основни неща:

• осветлението се изгражда въз основа на музиката

В тази връзка изявеният британски светлинен дизайнер Анди Уотсън, създал редица светлинни концепции на групата Radiohead, в книгата Bullet pro of…I wish I was³ споделя, че проектирането на светлина започва от: “безкрайно слушане на музиката, докато не достигне точка, в която песента ще звучи в главата ми и не стане задача на подсъзнателно ниво. Само по този начин мога да се “потопя” и напълно концентрирам върху динамиката, чувството, емоцията на музиката и текста на Radiohead”.

• осветлението се изгражда върху цялостната концепция за сценична изява, която имат изпълнителите, колаборирана с останалите дизайнери – сценографи, костюмографи, видеографи и т.н

Radiohead

1. I. Кратък исторически поглед върху музикалния пърформанс

Историята на живата музика започва още от праисторическо време, когато хората са наподобявали звуци на природата, на животните. По-късно се създават музикални инструменти от животни, които са използвани с религиозни цели.

През антична Гърция и древен Рим музиката се е използвала при сватби, погребения, други религиозни ритуали, както и в театъра. През Средновековието църквата става основното място за музикани изяви на запад, където основно се използва орган – с импозантна и спиритуална цел.

През Барока композитори като Бах изпълняват голяма част от техни композиции в по-малки църкви от готическите катедрали, а през 1700 година Моцарт свири своите творби в неголеми помещения. Появява се операта, която е нова форма на развлечение, изпълнявана в огромни зали. По-късно се появява микорфона.

Джазът в началото на XIX век се свири и танцува в задимени барове и кръчми, но това е и музиката, която проправя път към съвременното разбиране за концертна изява.

Преминава се през развитие на микрофона, появата на електрическата китара, докато не се достигне до рок енд рол-а.

През 50-те години на XX век групи от САЩ експериментират с нови музикални форми като синтезират кънтри звученето с блуса, суинга, за да продуцират ранните примери, известни като рок енд рол. Тогава рок концертите се превръщат в стандарт за развлечение по целия свят.

През 60-те години се появява модерният формат за концерт, а американският импресарио Бил Граам⁴ развива този формат и за поп концерти. По-късно въвежда билети за концертите.

В периода между 60-те и 70-те години музиката, изпълнявана на живо, придобива голямо влияние върху популярната култура – огромни мащаби на масивни музикални фестивали. Пример за това е през 1969 година Woodstock Festival⁵,  където са привлечени повече от 400 000 души. Основна фигура в планирането и изграждането на сцената и светлината е Чип Монк, който е смятан за пионер в концертното осветление.

През 70-те години британската група Pink Floyd⁶ въвежда огромни екрани, стробиращи светлинни източници, пиротехника, специални ефекти. Те са считани и за пионери във визуалните и специални ефекти за концерти. За тях работи светлинният дизайнер Патрик Уудроф⁷.

Светлината за сценично изкуство без значение дали е театър, опера, концерт  се изгражда на един определен принцип, който е общовалиден. Разликата е тази, че при театъра се ръководим от драматургията и актьорската игра, които са подчинени на режисьорската концепция, докато при концертното осветление решението за светлината се основава на ритъма, мелодията и текстът на песента, които провокират и сценичното поведение на изпълнителите. Присъствието на светлината тук  е по-силно заявена като присъстваща, за да създава еуфория у зрителя, докато при  театралното осветление се предполага тя да е по-незабележима на сцената. Това не означава нейната липса, а нейният изказ да не е толкова ярко заявен.

В двата случая на изграждане на осветление –  за театър или концерт е желателно светлината да подпомага и доизгражда емоционалната картина, да уплътнява образите, които се създават.

Процесът на създаване на едно сценично произведение изисква проучване, поставяне на задачи към творците, решаване на проблеми. Основното, което целят авторите, е постигане на индивидуалност за всеки отделен спектакъл. Всяко решение свързано, с режисурата, сценографията, костюмите да бъде уникално. Това включва творческите решения за сценичното осветление, които не са точна наука в подхода към отделния спектакъл. Има основни правила, които е добре да се знаят и да се спазват, но всяко правило може да бъде нарушено, както смята и Аристотел. Той твърди, че     “Всяко отстъпление от верността към природата трябва да бъде художествено оправдано” ⁸.

Сигурно е, че светлината работи с другите елементи на продукцията и това спомага, активирането комуникацията на творческия екип с публиката.

Radiohead

1. II. Основни цели при изграждане на сценично осветление

При работата със светлина може да се щриховат някои от основните цели, които си поставя светлинният дизайнер. Всяка една от тях може да бъде с по-голямо или по-малко значение за самата постановка/концерт. Важно е съществуването на тези компоненти да не са самостоятелни и/или безцелни.

Целите на светлината, които се поставят в едно сценично изкуство са:

• Осветеност

Това е първата базова препоръка при изграждането на сценичното осветление, която трябва да бъде реализирана. Комуникацията между актьора и публиката в едно представление зависи основно от звука и видимостта. Тялото, очите и устните на действащите лица на сцената трябва да бъдат зрими за публиката.

В театъра (в частност концерта) всичко си взаимодейства и светлината е в тясно съприкосновение със звука. Актьор или изпълнител, който трудно може да бъде чут се вижда и трудно. Чрез осветеността на сцената се осъществява първо видимостта. От огромно значение колко ярка е светлината. Фотометричната й стойност няма голямо приложение при сценичното изкуство, въздейства се изцяло на ума.

Човешкият зрителен орган е един перфектен механизъм,  който е съставен от специфични за него анатомични структури, една от които е ирисът. Неговата функция е да адаптира чувствителността на окото към силата на светлината. Пример е спомагането за приспособяването на публиката към светлината в залата, (която е с намален интензитет) към светлината след вдигане на завесите. Обикновено увертюрата се разиграва в слабо осветена зала или без никаква светлина и това е моментът, в който зрителят се подготвя за предстоящото действие. Веднъж започнало шоуто, светлината трябва да върне количеството си, такова каквото ще бъде по време на спектакъла. При концертите началото се случва (в голяма част от случаите) при естествено осветление, преди напълно слънцето да е залязло.

Сцена на тъмна нощ, която публиката гледа в продължение на няколко минути може да е достатъчно видима, а “потапянето” на зрителя в такава нощ след ярка слънчева светлина изисква преценка на времето за промяна и адаптация. В противен случай комуникацията и магията на театъра би могла да се изгуби. При концертите рязката промяна в светлинните яркости, съчетана с музикалния ритъм може да създаде еуфория у зрителя, което да превъзбуди емоциите му, а това често е и търсен резултат.

Количеството светлина е от значение, но е относителна величина на сцената. Да приемем, че един от актьорите/изпълнителите на сцената е по-ярко осветен. Този факт трябва да има своята драматургична причина. Балансът на светлината е от изключителна важност, а яркостта е относителна величина в театъра/концерта.

След базовото осветяване на сцената, светлината започва да изпълнява много по-вълнуваща и драматична роля.

Приоритет на сцената е светлината, която изгражда обеми, създава усещане за пространството. Това е нейно художествено свойство,  което светлинният дизайнер е желателно да може да използва, тъй като това носи огромна пластичност на сценичното пространство и сценичното действие.

Ако няма осветеност, няма да има спектакъл, ще е едно тъмно пространство, в което попада публиката и единственото, което може да възприеме е звука.

Не се изключва съществуването на такъв тип представление, но отново трябва да се подчертае ясно, че всяко решение е добре да бъде обосновано, а не самоцелно съществуващо.

• Склуптуриране

В конвенционалния театър публиката седи срещу сцената, която е вид картинна рамка. Огромна е тенденцията сценичната картина да изглежда по-плоска само с две доминантни измерения – височина и ширина. Третото измерение е дълбочината. То е съществуващо, но много по-малко видимо. Това е и една от причините толкова ентусиазирано да се търсят други театрални форми, да се измислят сцени, които да са заобиколени от публиката. При концертите тази т.нар. картинна рамка все по-често се разчупва и публиката става свидетел на изключително разнообразие от сценично пространство. Често сцената продължава в публиката или в средата на кръгла сцена е поставена публика. Има случаи, в които публиката обгражда цялата сцена.

Режисьорът, дизайнерът и актьорите/изпълнителите използват всякакви техники, за да подчертаят третото измерение и да възстановят видимо дълбочината. Разположението, разстоянието на сценичните елементи едно спрямо друго и методите за подчертаване на перспективата са фундаментални техники в дизайна. Често се използват различни нива групи актьори/изпълнители, за да засилят усещането за дълбочина на сцената, но светлинните дизайнери могат и да “убият” цялото това усилие с едно малко движение на тяхната магическа пръчица. Предното осветление, поставено ниско близо до хоризонта, ще даде усещане за напълно плоска картина. Попаднали под лъчите на тази светлина, актьорските носове и очи не изглеждат добре; крайниците на танцьорите ще изглеждат, че правят овални пируети, а не правилни кръгове. Правилно избраният ъгъл на светлината ще представи актьора като триизмерно същество, затова е желателно да се стремим към склуптуриращо осветяване на актьорите.

Когато светлината е предна, т. нар. “плоска”, тогава дизайнът на сцената няма да бъде добре склуптуриран. Цялата сцена ще е осветена, няма да има обем, а текстурата на предметите остава невидима за публиката. Такъв начин на работа например е характерен за театъра на Брехт.

Желателно е предната светлината да е с по-нисък интензитет спрямо рисуващата. В този случай обемът ще се запази, а сянката ще бъде разработена.

Склуптурирането на актьора в подобна среда не е единствено решение на сценичното измерение. Съвсем възможно е отчасти светлината да бъде странична или задна и това да засили илюзията за дълбочина във връзката актьор-заден план.

Поставянето на акценти и отделянето на драматургично важния елемент или действие в кадъра е цел на светлината, която е наречена селективност.

• Селективност

В киното и телевизията режисьорите използват камерата, за да изберат точната част от действието, върху което желаят публиката да се концентрира. При монтажа изборът от общ план до близък план също съществува, но в театъра публиката има пред себе си цялата сцена. Фокусиране вниманието към определена област от сцената става чрез светлината. Определени зони могат да бъдат осветени, а други да потънат в тъмнина. Това е техника, с която може да се пребалансира пространството и да помогне за концентриране вниманието на публиката в определени зони на действие.

• Атмосфера

Най-вълнуващото и най-голямата награда при използването на светлината е възможността да се влияе върху менталното състояние на зрителя. Думата атмосфера може да бъде употребявана в широк диапазон от ситуации; може да означава някаква базова информация, която да каже на публиката, че действието се развива през един октомврийски следобед или през юлска сутрин, но може също да означава нещо много  повече от някаква прогноза за времето. Светлината дава възможност да спомогне  контрола върху публиката – да се чувства щастлива или тъжна, да бъде активна или покорна, екстровертна или отдалечена.

Основен принцип за контролиране на такава атмосфера е: смесването на топла и студена светлина. Златисто, слънчево, щастливо, топло, луксозно са единият край на скалата на емоции, а студено, стоманено, тъжно, мрачно и мизерно са в другия.  Цялата тази палитра от междинни тонове подпомагат емоционалният отговор. Друга възможност е балансът на светлина и сянка; засиленият контраст може да подчертае усещането за клаустрофобия, страх, дори терор.

Светлината може само да е част от създаването на атмосфера; никога не бива да работи сама за себе си. Тя е елемент от сценичното оформление, с които продукционният екип може да контролира емоционалното състояние на публиката.

Radiohead

• Взаимодействие

Целите на сценичното осветление като осветеност, скулптуриране, избор на осветени обекти и създаване на атмосфера са свързани помежду си. Те си взаимодействат едно с друго.

Атмосфера се постига често чрез частична липса на осветеност на сцената. Избираемост има и когато се използва единична насочена светлина, а скулптурирането изисква серия от различни ъгли на насочена светлина, които завършват върху пода и по този начин селективната област нараства.

Добре балансираното осветление може да подчертае третото измерение, а именно дълбочината на сцената.

• Движение

Сценичното осветление не е статично. По време на спектакъла селективността, атмосферата на светлината са в движение съзнателно и подсъзнателно.

Типичното съзнателно селективно движение включва актьорът, изпълнителят да попадне в светлина и да  “потъне” в тъмното, а подсъзнателно движение е например бързата смяна към синьо за сантиментална песен. Подсъзнателната смяна е такава, че публиката не е съвсем наясно за това.

• Стил

Светлината в постановката или концерта трябва да бъде съотнесена с характерността на спектакъла. Всички нейни светлинни цели не бива да се считат за закостенели дефиниции.

В едно сценично изкуство светлината в никакъв случай не бива да е самостоятелна и използването на гореизброените цели само могат да подпомогнат пътя за реализацията на светлина. Те са с някаква препоръка, но в зависимост от идеите на режисьора могат да бъдат нарушени. Пример може да е скулптурирането – ако режисьорът има творческа идея да се лиши от третото измерение на сцената или всички актьори/изпълнители да изглеждат като двуизмерни фигури. Светлинното решение няма да бъде същото, ако идеята на режисьора е точно обратната. Съвсем възможни са противопоставяне между идеята и присъствието на светлината на сцената, важно е да е заявено като търсено. Това са основни насоки в използването и целите на светлината, но в никакъв случай не може да се твърди, че това е някакъв закон. При всички случаи е добре да се познава функционалността на светлината и въз основа на това може да се варира.

Нека да обобщим, че сценичен светлинен дизайн означава подвижна селективна атмосферна скулптурираща осветеност, подходяща за стила на определена постановка.

Винаги, когато става въпрос за светлина в дадено сценично пространство, трябва да се има предвид действието, смисълът, динамиката в сцената или по-конкретно мизансценът.

Когато всички гореизброени точки са изпълнени при изграждането на осветлението, то тогава светлината, която ще присъства на театралната сцена ще има основните естетически  и емоционални качества.

III. Принципи на дизайна

Познанието се състои от два компонента: теоретичен и практичен. За да бъде разбрана напълно една дисциплина, трябва добре да се запознаем с теорията и да бъдем в състояние да приложим теорията в завършен продукт.

  “Many designers view their as solely focused on product – creation; providing interesting and appropriate designs. They do not care about  the theory, as long as they make their deadlines.” ⁹  За да се избегне това, което споделя Портер е необходимо да бъде разбрана  теорията на дизайна, защото той е експресия от идеи.

Дизайнерската идея или концепция има  присъщи вградени в нея визуални елементи. Тя води твореца до взимане на решения като си задава въпроси – как ще изглежда сцената, какво ще е осветлението, какви ще са дрехите, които ще носи даден персонаж?

Дизайнерската идея съчетава изборът на визуален елемент на дизайна както й подредбата на тези елементи.

Когато има дизайн, това означава че има цели, които се поставят.

Елегантността според математиците е определена като най-простото, най-ясното и най-ефективното решение на проблема. Специфична конотация тази дума има с грация.

Елегантността в дизайна не е задължително да бъде красиво, но да е завършена, правилна и перфектна форма. Дизайнът може да бъде смел, мрачен, но все така достигащ съвършенство. Великите дизайнерски решения в общата привлекателна композиция са със специално отношение към детайла. Работата на дизайнера в даден проект е поставянето на всички детайли на правилното място.

В спектакъла персонажите имат техен живот в развитието на пиесата, а елементите на дизайна ще направят връзката с публиката е съпреживяването.

Pink Floyd

Средата се създава от сценограф, костюмограф, светлинен дизайнер – те изграждат визуалният свят на пиесата, където се развива действието.

Поетичност – създаването на връзка между обектите, съпоставени един спрямо друг и емоцията, която предизвикват у зрителя.

Изключително важно е балансът между идеите и до каква степен могат да бъдат реализирани.

Дизайнерите разполагат с различни инструменти за реализиране на идеите си.

Елементите на дизайна са валидни за всички видове дизайн – графичен, моден, архитектура, светлинен, фотография, графика, живопис, скулптура.

Линия: Създава форми и определя границите между зоните. Линията реализира различни форми: ъглови, назъбени, вълнообразни или гладки. Организирани по специфичен начин линиите могат да поведат зрението по определен път, който да създаде чувство за движение. По принцип вертикалните линии изглеждат по-активни и повеждат погледа нагоре, докато хоризонталните създават усещане за спокойствие, статика. Най-експресивни са диагоналните, които създават чувство на динамика.

Форма: Има огромен брой форми – двуизмерни и триизмерни. Има органични – намиращи се в природата и геометрични – които описват обекти, създадени от човек, Има особени форми като петната и локвите.

Мащаб: Свързан с относителни размери и обеми на различни форми. Пространството между обектите е също въпрос на мащаб.

Движение: Освен подредбата на обекти в композиция, която предполага статика или движение, композицията предизвиква и движение на погледа от място на място. Понякога то може да е бързо или бавно.

Светлина: Разкрива или прикрива форма. В зависимост от светлината формите могат да бъдат манипулирани.

Текстура: Качество на повърхността на обекта – от груба до гладка.

Принципите на дизайна са:

Баланс: Визуална тежест на композицията. Може да има:

1) симетричен баланс, където едната част от композицията е огледало на другата;

2) асиметричен баланс, където различните елементи са прецизно подбрани в приятен баланс.

Пропорционалност: Свързана е с относителни размери на различни части от композицията. В театъра константа е човешкото тяло, всичко останало се определя от него.

Подчертаване: Мястото, което съвсем естествено е привлякло зрението ни е основна част от композицията. В театъра това е актьорът, при концерта – изпълнителите.

Ритъм: Създава се визуално от повтарящи се линии, форми, цветове. Чрез линиите човешкото око се “води” от една към друга част на композицията.

Единство: Дизайн, който се усеща завършен, перфектно композиран в сплотена и приятна цялост.

В настоящите анализи на сценични изкуства ще се вземат предвид основните дизайнерски цели, компоненти, елементи, пречупени през призмата на сценичния светлинен дизайн, основните методи на осветяване на сценичен спектакъл, както и всички основни емоционални елементи на светлината.

1. IV. Светлинен дизайн и заснемане на сценично изкуство

Еволюционното развитие на осветлението позволява то да намери огромно приложение в живота, науката, изкуството.

Когато се разглежда светлината, приложена за екранно и сценично изкуство може да се открият прилики, но и специфика в изграждането й за двете изкуства.

Светлината, както за екранно така и за сценично изкуство, е емоционален художествен елемент, който се движи паралелно на драматургичния разказ, подпомагайки го. Тя е средство за изразяване на подсъзнателното, мост е между творците и публиката, най-бързият начин да влияе, “допринася да се изгради смисълът на представлението.” ¹⁰

Светлината, която се създава за екранно произведение първо влияе върху светлочувствителния елемент на камерата и след това полученото изображение достига зрителя. Това определя и начинът на работа с нея. Светлината трябва да бъде съобразена с камерата. В никакъв случай не се изключва изграждането на схеми, подчинени на драматургията.

(Следва) 

Бележки:

[1] Павис, П. Речник на театъра, цитат на Адолф Апия, изд. Колибри, София 2002

² Ziesenipiß, Lindemuth, Schmits. Beleuchtungstechnik für den Elektrofachmann, Hüthig und  Pflaum, München/Heidelberg, 8. Auflage, ISBN 978-3-8101-0273-7

³ Scoates, Christopher. Bullet pro of…I wish I was, Chronicle Books 2011, ISBN 978-0811874588

⁴ Bill Graham (1931-1991) германо-американски импресарио и промоутър.

⁵ Woodstock Festival е легендарен фестивал, състоял се в градчето Бетъл в щата Ню Йорк на 15, 16 и 17 август 1969 г. Фестивалът е популярен като известна проява, свързана с хипи движението.

По-късни фестивали със същото име се провеждат в щата през 1979, 1989, 1994, 1999 и 2009 г., като включват изпълнители от различни музикални жанрове.

⁶ Pink Floyd е британска рок група, която постига международно признание със своята прогресивна и психедилична музика. Отличават се с използването на философски текстове, звукови експерименти, интересни обложки и изпипани до съвършенство шоута, те са една от най-комерсиално успешните и музикално влиятелни групи в историята на популярната музика.

7 Patrick Woodroofe (1954)

8 Аристотел. Метафизика 1078а, т.1, стр.45

⁹ Porter, Lynne. Unmasking Theatre Design – A Designer’s Guide to Finding Inspiration and Cultivating Creativity, Focal Press Taylor and Francis, New York and London 2015 ISBN 978-0-415-73841-5 стр.xxii

¹⁰ Павис, П. Речник на театъра, изд. Колибри, София 2002, стр.214