27 МАРТ 2024
(Международен театрален институт ITI; Световна организация на изпълнителските изкуства; Послание за Световния ден на театъра 2024 – 27 март; Автор на посланието е норвежкият писател/драматург ЮН ФОСЕ-Нобелова награда за литература’2023).
Юн Фосе
ИЗКУСТВОТО Е МИР
Всеки човек е неповторим и същевременно като всички останали. Неповторимото е външно и видимо за очите – което е прекрасно, – но вътре във всеки има и нещо друго, което принадлежи само на него, което е само този човек. Можем да го наречем душа или дух, или пък изобщо да не го назоваваме, просто да го оставим настрана.
Но докато всички ние сме различни помежду си, сме и еднакви. Хората от всички краища на света са в същината си еднакви, без значение какъв език говорим, какъв е цветът на кожата или цветът на косата ни.
Навярно това е нещо като парадокс – ние сме хем досущ еднакви, хем съвсем различни. Може би човекът е парадоксален – разпънат между плътта и душата, между най-земното и иманентното, и онова, което преминава отвъд материалните земни ограничения.
Но изкуството, доброто изкуство, успява по своя удивителен начин да обедини абсолютно неповторимото и всемирното; успява да направи уникалното – чуждото, можем да кажем – универсално понятно. По този начин изкуството разрушава границите между езици, континенти и държави. То обединява не само отличителните черти на всеки човек, но също така, в друг смисъл, отличителните черти на групи от хора, например на нациите.
И изкуството не го постига чрез повсеместно уеднаквяване, а напротив, като направи видими различието, чуждостта. Във всяко добро изкуство има нещо чуждо – онова което не разбираме съвсем, и все пак незнайно как разбираме – загадъчното, бихме могли да го наречем. Именно то ни запленява, тласка ни отвъд нашите граници и създава трансцендентността, която всяко изкуство задължително трябва и да съдържа, и към която да води.
Не ми хрумва по-добър начин за обединяване на полярности. Това е точно обратното на ожесточените конфликти, които твърде често виждаме да се израждат в деструктивното изкушение да изличиш всичко чуждо, всичко неповторимо и различно, често прибягвайки до най-дивашките достижения на съвременните технологии. Така се стига до тероризъм. Стига се до война. Защото човекът е и звяр, и тази му страна, направлявана от инстинкти, го кара да възприема другия, чуждия, не като пленителна загадка, а като заплаха срещу собственото си съществуване. И тогава неповторимото и универсално разбираемо различие изчезва и се превръща в колективна прилика – и всичко несходно с нас е заплаха, която трябва да бъде унищожена. Онова, което погледнато отвън, е различие, например между религии или политически идеологии, се превръща в нещо, което трябва да бъде победено и премахнато.
Войната е борба срещу онова, което се крие дълбоко у всеки от нас: неповторимото. Тя е и борба срещу всяко изкуство, срещу най-дълбоката същност на всяко изкуство.
Предпочетох да говоря за изкуството въобще, а не в частност за театралното изкуство, защото както вече казах, всяко добро изкуство дълбоко в себе си се върти около едно и също: да превърне абсолютно неповторимото, самобитното, във всемирно. Изкуството обединява уникалното и универсалното като го изрази с художествени средства. Не като отстрани своеобразието, а като го изтъкне, като остави чуждото да се открои с цялата си прелест.
Толкова е просто: войната и изкуството са противоположности, точно както войната и мирът са противоположности. Изкуството е мир.
Превод от новонорвежки: Меглена Боденска
_____________________________________________
БИОГРАФИЯ НА ЮН ФОСЕ
Норвежки писател, драматур
Юн Фосе е прочут норвежки писател, роден през 1959 година. Известен е с внушителното си творчество, което включва пиеси, романи, стихосбирки, есета, детски книги и преводи. Литературният стил на Фосе се отличава с минимализъм и емоционална дълбочина, което го прави един от най-поставяните драматурзи в света. През 2023 г. той бе удостоен с Нобелова награда за литература за неговите новаторски пиеси и проза, даващи глас на неизразимото.
Творбите на Фосе са преведени на повече от петдесет езика, а постановки на негови пиеси са се играли на над хиляди сцени по целия свят. Неговите минималистични и себевглъбени драми, често на границата между лирическата проза и поезията, продължават драматургичната традиция с основоположник Хенрик Ибсен през XIX век. Творчеството на Фосе е свързвано с постдраматичния театър, а неговите значими романи са определяни като постмодернистки и авангардни заради своя минимализъм, лиричност и нестандартна употреба на синтаксис.
Фосе печели международно признание като драматург с пиесата си Nokon kjem til å komme /„Някой ще дойде“ (1996). Творбата се слави с радикалната редукция на езика и мощно изразяване на човешки емоции. Вдъхновен от творци като Самюел Бекет и Томас Бернхард, Фосе комбинира свързаността с местното с модернистични техники. Неговите произведения описват несигурността и уязвимостта на човешките преживявания без нихилистично презрение.
В пиесите си Фосе често оставя репликите недоизказани, а действията недовършени, като така нагнетява усещането за неразрешени конфликти и напрежение. Темите за несигурността и безспокойството са разработени в пиеси като Natta syng sine songar / „Нощта пее своите песни“ (1998) и Dødsvariasjonar / „Мъртвешки вариации“ (2002). За всеобщото признание, на което се радва Фосе, допринася неустрашимостта, с която той разнищва тревогите на всекидневния живот.
Романите на Фосе, като Morgon og kveld / „Сутрин и вечер“ (2000) и Det er Ales / „Това е Алес“ (2004), са показателни за неговия самобитен език, отличаващ се с паузи, прекъсвания, отрицания и фундаментални въпроси. Трилогията Trilogien / „Трилогия“ (2016) и септологията Det andre namnet / „Другото име“ (2019) илюстрират как Фосе изследва темите за любовта, насилието, смъртта и помирението.
Образността и символизмът на Фосе са очевидни в неговите поетични произведения, сред които Sterk vind / „Вихрогон“ (2021) и антологията Dikt i samling / „Избрани стихове“ (2021). Освен това Фосе е превел на новонорвежки поезия от Георг Тракъл и Райнер Мария Рилке.
Като цяло, в творбите си Юн Фосе разнищва същността на човешкото състояние, като се занимава с темите за несигурността, безпокойството, любовта и загубата. С уникалния си литературен стил и задълбочено изследване на ситуации от ежедневието той се е утвърдил като значима фигура в съвременната литература и театър.
Превод от английски: Меглена Боденска
Списание "Театър" 